PostHeaderIcon История

В деня, в който православната църква по стар стил чества светите равноапостоли Св. св. Кирил и Методий, 11 май 2007 г., в Заседателната зала на Ректората на Югозападния университет „Неофит Рилски” се проведе Първата студентска конференция на Филологическия факултет.
Откриването направи деканът на Филологическия факултет доцент Хачик Хачикян, който изтъкна значението на форума за развитието на студентската изследователска работа. В приветственото си слово той посочи, че една от мисиите на преподавателите във факултета е да развиват у студентите изследователски амбиции и стремежи сами да участват в разработването на нови идеи и научни проекти. Към казаното се присъедини и доц. Иван Мирчев, заместник-ректор на университета, които от името на ръководството на ЮЗУ „Неофит Рилски” поздрави участниците за смелостта да приемат предизвикателството да участват в научни дебати. Доцент Петър Воденичаров даде началото на работните заседания като изрази радостта на организаторите, че неколкомесечните им усилия са се увенчали с успех и конференцията вече е факт. Както споделиха организаторите, конференцията не е тематично ограничена, за да се даде възможност на по-голям брой студенти да вземат участие със свои разработки и да участват в обсъжданията на научни проблеми.
В 10 часа едновременно започнаха заседания в двете секции. Секция „Междукултурна комуникация” обедини разработките на Яна Първанова (Language Ambiguity), Галин Войчев (Mediation as Translation, Translation as Mediation), Стефана Василева (Connotation and Cross-Cultural Semantics) и Наташа Фурнаджийска (French Borrowings in Modern English). Модератор на заседанието беше ас. Мария Чанкова. Докладите предизвикаха голям интерес от страна на студентите, което всъщност е критерий за свършената от авторите изследователска работа.
В първото заседание на секция „Литературознание, етнология и фолклористика” бяха включени шест доклада, които дискутираха въпроси от областта на литературознанието и литературната историография. Модератор беше асистент Люба Атанасова, която представи програмата на заседанието и откри работната част на секцията. Първите два доклада бяха в областта на руската литература, като Невяна Иванова се спря на „Цветовата символика у Лермонтов”, а Ива Стаменова фокусира вниманието на аудиторията върху „Трагизъм в образите на Онегин и Печорин”. „Библейската вяра, скрита зад навъсените стихове” бе пък докладът на Атанаска Методиева, в който обект на анализ беше творчеството на Никола Вапцаров. Камелия Николова също задържа вниманието на аудиторията върху българската литература с доклада си „Националната революция – философия и образност в поезията на Българското възраждане (Наблюдения върху творби на Чинтулов, Раковски и Ботев)”. Библията и познанието бяха основните концепти в изнесения от Ангела Димитриоска доклад на тема „Въведение в свещеното познание”. Първото заседание завърши с доклада на Цветанка Мангушева „Нестихващата полемика - Кирил Христов”, като в изследването си дискутира сложната и противоречива рецепция на творчеството на големия български поет от страна литературната критика в България. Доцент Елена Тачева се обърна към участниците с думите, че най-плодотворна част от всяка една конференция е дискусията, която се провокира от чутото в докладите. Наред с това тя отбеляза, че въпросите от страна на аудиторията са преди всичко проява на задълбочен интерес, с което практически постави началото на обсъжданията на чутото – по-диалогичната част в работата на конференцията. Предвиденото по програма време беше просрочено, тъй като участниците отговаряха на множество въпроси, зададени от присъстващите в залата.
Модератор на второто заседание на секция „Литературознание, етнология и фолклористика” беше асистент Николай Папучиев. Участниците в него изнесоха шест доклада, като научният интерес беше съсредоточен основно в областта на етнологията и фолклористиката. Почти всички разработки бяха придружени с мултимедийни презентации, чието техническо обезпечаване показа готовността на факултета да бъде домакин на високи научни форуми и да приема съвременните предизвикателства пред научните изследвания и тяхното представяне. Първите два доклада бяха с обща методология и изследователски инвенции: екипната работа между Анита Валентинова и Атанаска Методиева („Новите граждански ритуали: Именуване на дете”) и Валентина Тодорина и Радослава Чакинска („Новите граждански ритуали: Бракосъчетание и погребение”) демонстрира високо ниво на научно партньорство, в резултат на което бяха представени задълбочени проучвания в областта на етноложкото познание. Мултимедийната презентация на събраните от авторките фотоматериали допълнително засили интереса към защитаваните от тях тези. С богат илюстративен материал беше придружен и докладът на Елена Лазарова, Павел Найденов и Наталия Михайлова „Руският клуб в Благоевград”. Авторите спряха вниманието на аудиторията върху възникването, историята и дейността на Руския клуб в Благоевград, като изтъкнаха ролята му за интеграцията на повече от 150 руснаци и още толкова украински граждани в българското общество. Елисавета Шаркова представи своето изследване „Съпоставка на някои названия за бременна жена в българския език и в английския език”, направи паралел между термините, употребявани за обозначаване на бременните жени в българския и английския език. Подробно и задълбочено беше проучването на Петя Иванова за една от емблемите на Благоевград – Ансамбъл „Пирин”. Представянето ù беше съпътствано от 15-минутен видеофилм, подготвен и любезно предоставен на младата изследователка от ръководството на ансамбъла. С мултимедийна презентация беше представен и последният доклад на конференцията „Брак и семейство при ромите в Чехия и Словакия” от Ленка Будилова (Чехия) – докторант в Западночешкия университет в Пилзен. Изследването предизвика голям интерес от страна на участващите в конференцията, тъй като запозна аудиторията с непознати за българската култура брачни стратегии.
Конференцията завърши с награждаване на участниците с грамоти и издания на Филологическия факултет на ЮЗУ „Н. Рилски” и поемане на ангажимент от страна на ръководството на факултета да публикува докладите в самостоятелно издание. И с пожеланието конференцията да се превърне в постоянен годишен форум за изява на млади изследователи.